Когато тялото ми стигне до точката, в която вече не мога да функционирам или да чувствам благодарност, тогава ще го напусна и ще стана благодарен отново. Но дотогава ще оценявам това, което имам и няма да хленча за това, което нямам. Ще се чувствам благословен от живота и възможността да помогна на другите да видят, че и те са благословени.