Древните писания ни казват, че човекът е повече от физическото тяло. Всъщност имаме две тела: физическо и астрално, или фино. Но ние сме душата! Според древните ведически писания на Индия, размерът на душата е 1/10 000 на върха на кичур коса. Той се намира в областта на сърцето и е действителната жизнена сила. Физическото, както и астралното или финото тяло, действа като покривало или костюм, който душата носи в своето пътуване из материалната сфера. Докато преминаваме от костюм в костюм или от тяло в тяло чрез процеса, известен като прераждане, впечатленията от предишни животи се отпечатват върху финото тяло и се носят с нас през всеки живот. В състояние на сън дейността във финото тяло става по-доминираща от дейността във физическото тяло. Нашите сънища често са впечатления, натрупани от много животи.
Бхакти Тиртха Свами
Свързани теми
впечатление
връх
дейност
душа
живот
имам
индий
кичур
коса
костюм
област
писане
покривало
прераждане
процес
пътуване
размер
сила
става
сфера
сън
сънище
сърце
състояние
тел
тяло
чест
човек
Подобни цитати
Най-лошото нещо, което може да се случи на напреднали преданоотдадени, които са фиксирани в Кришна съзнание, е, че те ще се върнат в духовния свят. Така те са способни от бедствени ситуации да се върнат при Кришна по-бързо. Част от процеса на преданост е, че от време на време всеки трябва да бъде изпитан по различни начини. Когато поемаме към предано служене, ние обявяваме война на Мая. Ние сме на бойно поле, ангажирани в нашата собствена битка при Курукшетра. Не трябва да четем Бхагавад Гита и да мислим, че това е просто някаква очарователна древна история и философия. Трябва също така да разберем, че Арджуна представлява всеки човек, който се опитва да приеме подслон от Кришна. Арджуна трябваше да претърпи объркване и сериозни избори, но Кришна присъстваше, за да го защити.
Бхакти Тиртха Свами
Тежестта на света лежи върху раменете на мъжете. Ако раменете на мъжете откажат да понесат тази тежест, светът ще се подхлъзне и го очаква падение. Мъжете трябва да се възпитават да са силни, последователни, отговорни. В противен случай, в областта на техните интереси ще останат само бира, футбол, смачкан диван и вицове за това, което е под колана. Най-много от тази катастрофа ще почувстват върху себе си жените. Те няма да има в кого да се вслушват, на кого да разчитат и ще са като загубени. И те ще бъдат дръзки в своето общуване сред хората, ще изображават наслаждение, заради своята "свобода" и "независимост". Но най-добрите им приятелки, както и свещеникът на изповедта ще знаят, че тези жени са дълбоко и неизцелимо нещастни. Жена без мъж - това е ребро без човек.
Андрей Ткачов
Дължа извинение на Бога за всичко, което ми е дарил и не му се зарадвах. За нещата, които ми даде и не ги взех. Но и за нещата, които поиска от мен и не Му ги дадох. Преди всичко искам да заплача в Неговата прегръдка за всички онези дни, в които не живях, а просто оцелявах.
Да кажа "Прости ми!” за всички ”обичам те!”, които не казах, за прегръдките, които не дадох, за вратите, които затворих, за телефоните, които не вдигнах, за очите, които не погледнах, за целувките, които не се въплътиха, и за молитвите, които не бяха изречени.
Накрая да кажа, че ако си намерил един човек да ти съчувства, да те разбира, да те обикне, задръж го, ако ще да е на другия край на земята. Достатъчно е, че го намери. Няма да ти се случи много пъти в живота. И помни, че на даровете казваш "Благодаря” дори никога да не си ги отварял.
Хaрaлaмпус Пaпaдопулос
По електронната поща ми изпратиха хумореска за "предимствата", на които може да се радва човек, навършил 60 години. Четях, усмихвах се наполовина на духовитостите и усещах как в душата ми заедно с това се утаява някаква горчивина. Всяка човешка възраст подлежи на присмех. Има достатъчно неща, за които можем да поднасяме детската наивност, юношеската пламенност, младежката самоувереност, уталожената зрелост, но всички техни недостатъци са поправими, защото са временни, преходни и следващата възраст най-вероятно ще ги преодолее. Недъзите на старостта – това окончателно отпадане на душата и тялото – са неотстраними. Те се отменят само от смъртта, от окончателното тържество на Нищото. Затова в насмешките над старостта има нещо неприемливо, което нарушава добрия тон и свидетелства за неизтънчена чувстнвителност.
Александър Шурбанов