Истинският инвеститор почти никога не е принуден да продава акциите си, а през цялото останало време той е свободен да пренебрегне текущата ценова котировка. Той трябва да му обърне внимание и да действа в съответствие с него само до степента, до която отговаря на неговата книга, и не повече. По този начин инвеститорът, който си позволява да бъде притиснат или неоснователно разтревожен от неоправдани пазарни спадове в неговите притежания, погрешно трансформира основното си предимство в основен недостатък. Този човек би бил по-добре, ако акциите му изобщо нямаха пазарна котировка, тъй като тогава щеше да му бъде спестено душевното страдание, причинено му от грешките в преценката на други хора.
Бенджамин ГреъмСвързани теми
акция внимание време грешка друг инвеститор книга котировка начин недостатък предимство преценка притежание спад степен страдание съответствие хора човекПодобни цитати
Страхът и любовта не вървят заедно. Страхът е стягащ, егоцентричен и самосъзнателен, докато любовта е експанзивна, безкористна и насочена към служба. За да станем ефективни духовни воини, трябва да се научим да култивираме истинска любов, смелост и състрадание и да зависим от нашите вътрешни способности, а не от външните. Това ни позволява да разберем по-дълбоко собствената си истинска същност и да се държим повече като деца и слуги на Бог, каквито сме. След това, твърдо установени в по-високо състояние на съзнанието, можем да служим на другите - и на света - от най-дълбокия, най-осъзнат и любящ аспект на себе си през тези предизвикателни времена.
Бхакти Тиртха Свами
Колко много се заблуждават тези хора, които търсят щастието извън себе си - в чужди страни и пътешествия, богатство и слава, в по-големи притежания и наслади, в удоволствия и суетни вещи, чийто край носи горчивина.
Да се гради щастие извън нашите сърца е като да строим къща в място с постоянни земетресения.
Щастието е в нас самите и блажен е този, който е разбрал това.
Щастието е чистото сърце, защото такова сърце се превръща в Божий престол. Така казва Господ за тези, които имат чисто сърце: "... ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ" (2Кор. 6:16) Какво друго може да не им достига? Нищо, наистина нищо, защото това, което имат в сърцето си, е най-великото благо - Самият Бог!
Нектарий Егински
Доблестта може да мине и без покровители. Или я имаш, или не. Средно положение няма. Тя може да те направи щастлив, но и напълно нещастен. Зависи от самия теб. А за хората с характер и щастието, и нещастието, са като двете им ръце. Използват ги и двете - и лявата, и дясната. Вили беше точно такъв човек. Неговата природа му помогна да премине през живота не само с усмивка, но и с достойнство. И ако всичко, което предстои да разкажа, беше просто приказка, със сигурност щеше да започва с думите: "Имало едно време един достоен и усмихнат човек...". Само че това е истински разказ за една много голяма и интересна личност. Обикновена история за необикновен човек. Докосването до такива хора като маестрото оставя белег за цял живот.
Добромир Славчев
Има евангелско внушение: Бъди неотстъпчив в поведението си, когато отстояваш истината и справедливостта.
Но да бъдеш неотстъпчив не значи да бъдеш твърдоглав! Откъде извира сигурността ти, че твоята истина е цялата? И че чувството ти за справедливост е единственото?
Винаги трябва да си готов и разположен да промениш убеждението си, ако то е изградено върху обстоятелства, които вчера са изглеждали по един начин, а днес ти се разкриват по друг.
Така че неотстъпчивостта е свята само когато се окаже свята!
Но винаги, даже когато си убедено неотстъпчив, обноските и въобще говорът ти трябва да бъде благ и добронамерен.
Много ще бъда доволен, ако чуете добре:
И святата неотстъпчивост не означава фанатизъм.
Гиньо Ганев
Най-добрите хора на руската революция дадоха свидни жертви, загинаха млади, безименни, но разклатили трона – такива жертви дадоха, че в момента на революцията тази партия беше останала без сили, беше останала без хора, които да поведат Русия след себе си. Пукнатината, по която се беше разцепило времето – не само руското, но и световното време, в което от едната страна остана целият хуманизъм на деветнайсети век с неговата жертвоготовност, с неговия нравствен климат, неговите литература и изкуство, а от другата останаха Хирошима, кървавата война и концентрационните лагери, средновековните изтезания и разпадът на душите, предателството като нравствено достойнство – е застрашителен белег на тоталитарната държава.
Варлам Шаламов