Оставих главата си да падне назад и се взрях във Вечното синьо небе. Беше сутрин. Част от небето беше жълта, част от най-мекото синьо. Едно малко облаче изтича. Странно как всичко долу може да бъде такава смърт, хаос и болка, докато над небето е мир, сладка синя нежност. Веднъж чух един шаман да казва, че предците искат нашите души да бъдат като синьото небе.