В процеса на изгаряне на тези обърквания ние откриваме просветление. Ако процесът беше друг, пробуденото състояние на ума би било продукт, зависим от причина и следствие и следователно подлежащ на разпадане. Всичко, което е създадено, рано или късно трябва да умре. Ако просветлението беше създадено по такъв начин, винаги щеше да има възможност за повторно утвърждаване на егото, предизвиквайки връщане към обърканото състояние. Просветлението е постоянно, защото ние не сме го произвели; ние просто го открихме.