Когато стигнем върховете на небето и погледнем назад към целия път, по който Господ, нашият Бог, ни е водил, как ще възхвалим Този, който пред вечния престол отмени злото, което Сатана правеше на земята. Как ще Му благодарим, защото Той никога не мълчеше, а денем и нощем сочеше раните по ръцете Си и носеше имената ни върху бронята Си!
Чарлс Х. СпърджънСвързани теми
бог броня връх господ земя зло име небе отмяна престол път рана ръка сатанаПодобни цитати
Ние ще напуснем този свят. Невярващите също знаят това, но те не знаят и няма да знаят, че душата е безсмъртна и че отива пред лицето на Бог, за да получи или блаженство вечно, или вечни мъки. И ние трябва да знаем това, ние трябва да бъдем тези, които разбират какво правим. Оставям това на душата и сърцето ви.
Павле (Сръбски)
Към какво водят постът и покаянието? Защо е нужен този труд? Водят към очистване на греховете, душевен покой, към съединяване с Бога, към осиновяване, към дръзновение пред Господа. Има защо да се попости и да се направи изповед от цяло сърце. Наградата за добросъвестния труд ще е безценна.
Йоан Кронщадски
Както клоните не могат да раждат нищо от себе си без корена, така и ти не можеш нищо добро да пожелаеш или да направиш без Божията благодат. Господ е коренът, ти си клонът. Дотогава можеш можеш да правиш нещо благоугодно, докато ти си с Бога, когато пък се отлъчиш от Бога, тогава падаш във всяко зло.
Димитрий Ростовски
Чрез вяра ще се поддържаш и ще се утешаваш в твоя Господ и ще бъдеш силен в силата Му; защото вие сте в утъпкания и общ път към небето, когато сте под кръстовете на нашия Господ. Имате причина да му се радвате повече, отколкото на златна корона; и радвайте се и се веселете да понесете укорите на Христос.
Самюел Ръдърфорд
Логиката на кръста и възкресението, на новото творение, което дава форма на целия истински християнски живот, сочи в различна посока. И едно от централните имена за тази посока е радостта: радостта от излекувани и подобрени взаимоотношения, радостта от принадлежността към новото творение, от намирането не на това, което вече имахме, а на това, което Бог копнееше да ни даде.
Н. Т. Райт