Човек е паднала звезда, докато не се оправи с небето: той не е в ред със себе си и всичко около себе си, докато не заеме истинското си място спрямо Бога. Когато служи на Бог, той е достигнал точката, в която служи най-добре на себе си и се наслаждава най-много. Човешка чест е, човешка радост е, човешко небе е да живееш за Бога.