Във всичките си полемики антикреационистите неизменно избягват да обсъждат действителните научни доказателства за макроеволюцията. Ако имаше такива доказателства, те лесно биха могли да разрешат целия конфликт, само като представят доказателствата! Вместо това те изглеждат принудени да прибягнат до екстремни подигравки, оклеветяване, сплашване и изопачаване. Със сигурност тази голяма група от работещи учени, до голяма степен неангажирани досега в конфликта сътворение/еволюция, скоро ще започне да вижда, че подходът на два модела към всички научни изследвания е полезен и ще убеди своите по-емоционални събратя да отворят умовете си за потенциалната истина навсякъде може и да се намери.
Хенри МорисСвързани теми
група доказателство досег еволюция изопачаване изследване имам истина конфликт макроеволюция модел оклеветяване подигравка подход полемика сигурност сплашване степен събрат сътворение ученПодобни цитати
МЪДРОСТТА ЗАВИСИ ОТ знанието. Там, където има пълно невежество, не може да има мъдрост, никакво знание за правилното нещо, което трябва да направите. Познанието на човека е сравнително ограничено и затова неговата мъдрост трябва да е малка, освен ако той не може да свърже ума си със знание, по-голямо от неговото собствено и да извлече от него, чрез вдъхновение, мъдростта, която собствените му ограничения го лишават. Само Бог знае цялата истина; следователно само Бог може да има истинска мъдрост или да знае кое е правилното нещо, което трябва да направи по всяко време, а човекът може да получи мъдрост от Бог. Мъдростта се получава чрез четене на ума на Бог.
Уолъс Д. Уотлъс
Политиката на Рим провъзгласява желанието за мир, но Рим неизменно участва във войни, непрекъснато се подготвя за война, провеждайки политика на намеса и намеса. Нямаше кътче в света, където някои от интересите на Рим да не са под въображаема или реална заплаха. Ако това не са били интересите на самия Рим, то има предвид неговите съюзници. И ако в тази част на света не е имало съюзници на Рим, значи са били измислени. Войната винаги е била облечена в булото на законността. Рим винаги е бил атакуван от зли съседи, винаги борейки се за оцеляване. Целият свят беше обитаван от орди врагове и очевидното задължение на Рим беше да се защитава от техните безспорно агресивни планове.
Йозеф Алоиз Шумпетер
Никога не съм се впечатлявал от формалните школи в етиката. Бях ги изпробвал – обществените библиотеки са готов източник за отмора за един актьор, който страда от безпаричие – само че ги бях намерил така бедни на витамини, както целувката на мащеха. Ако дадеш на един философ време и много хартия, той може да ти докаже каквото и да било.
Същото презрение изпитвах и към моралните наставления, които поднасяха на повечето деца. По-голямата част от тях са празни брътвежи, а онова, което всъщност изглежда означават, е посветено на неприкосновеното твърдение, че "добро" е това дете, което не нарушава дрямката на майка си, а "добър" е този човек, който се сдобива с мускулеста банкова сметка, без да бъде хванат. Не, благодаря!
Робърт Хайнлайн
Не критикът има значение, не човекът, който изтъква как силните се препъват или къде онези, които вършат полезни дела, са могли да ги на правят по-добре. Уважение заслужава човекът, който действително излиза на арената, чието лице е белязано от прах, пот и кръв, който се стреми към целта без страх, който греши и отново и отново не улучва целта, защото няма усилие без грешки и недостатъци; който знае какво е да си безкористен и се посвещава на кауза, която си заслужава; който в най-добрия случай достига високите постижения на триумфа, а в най-лошия случай, ако не успее, а много му се иска, знае, че мястото му никога няма да бъде сред боязливите и студени душици, които не познават нито победата, нито поражението.
Теодор Рузвелт
Идеалната формула за възпитание на деца я изведе Фьодор Михайлович Достоевски в романа си "Братя Карамазови". Той пише, че най-доброто възпитание е споменът, който човек носи от детството си. Моята задача е да направя всичко по силите си, за да дам колкото е възможно повече доброта, любов и истина на децата си, които да се пропият в съзнанието им, както и в много по-голяма степен в подсъзнанието им. Това, за което говоря в кухнята с жена ми, когато в съседната стая детето чете книга или играе, ще остане в паметта му. И може би от това по-късно ще бъдат изградени неговите мисли, чувства, отношението му към всичко, което се случва. Едно вече пораснало дете само няма да разбира откъде е в него това отношение, това поведение.
Игор Гагарин