Докато учех кино в Академията, започнаха проблемите. Не бях политически активист директно по времето на Саддам [Хюсеин], защото диктаторът беше толкова жесток и брутален, че никой не можеше да критикува или да се оплаква. Чувствах се безполезен и празен. Единственото решение в Ирак беше да избягаме.