Да не си с този, когото обичаш, Лора, с единствения човек, с когото трябва да прекараш живота си – това е като вид жива смърт. Да се събуждаш всяка сутрин и да знаеш, че все още си тук. Да имаш този кратък, сладък момент на празнота, преди умът ти да ти напомни кой си и защо си нещастен. Беше като ад. Жив ад, създаден от сърцето.