Нищо не успява така, както успехът; децата, които се отказват от училище, са имали постоянен неуспех и би било трудно да се обвиняват самите деца, че гласуват с краката си и играят на бягство колкото е възможно повече. Този отказ не е необходим; то се налага на децата чрез неподходящи методи на преподаване, които не отчитат вродените модели на способностите на тези деца. Връщането към разума е отдавна закъсняло; трябва да обърнем голямо внимание на генетичната основа на способностите на нашите деца.