Ислямът е бил, поне през първите си векове, религията на разсъждението, отговорни личности, способни да разграничат кое е истина от кое е лъжа, стига да са били добре подготвени да го направят, стига да са притежавали инструментите на знанието - по-специално, колекциите на хадисите. Фактът, че в течение на векове сме виждали вярващи, които критикуват и съдят, да бъдат заменени от мюсюлмани с намордник, цензурирани, послушни и благодарни мюсюлмани, по никакъв начин не омаловажава това фундаментално измерение на исляма.