Не е ли великият край на религията и по-специално на славата на християнството да потуши злокачествените страсти; да ограничи насилието, да контролира апетитите и да изглади недостатъците на човека; да ни направи състрадателни и мили и прощаващи един на друг; да ни направи добри съпрузи, добри бащи, добри приятели; и да ни направи активни и полезни в изпълнението на съответните социални и граждански задължения?