Това, което харесвам в Гатака, е, че не е това, което си мислите, когато мислите за научна фантастика. Има много малко специални ефекти. Има човек в лабораторията, който върши работа ден за ден. Той изчаква да свърши центрофугата. Той пипетира нещо във флакони. Действието на филма се развива в далечното бъдеще и въпреки това нищо в науката не е бляскаво. По този начин филмът е вечен.