Това е един от онези прости, но красиви парадокси в живота: Когато човек чувства, че наистина е приет от друг такъв, какъвто е, тогава той е освободен да се премести от там и да започне да мисли как иска да се промени, как ние искаме да израстваме, как той може да стане различен, как може да стане повече от това, което е способен да бъде.