Когато бях заседнал преди години на работа, която мразех, единственият ми приятел беше обществената пейка. Докато досадните сутрини се проточваха, как копнеех за обедния час, когато щях да мога да избягам от мъченията в офиса и да се разходя до двора на църквата и в утешителната дървена прегръдка на една от пейките в нея.