Това, че едно нещо, направено на ръка, дело и мисъл на един-единствен занаятчия, може да издържи много по-дълго, отколкото неговият производител, всъщност през вековете, може да оцелее след природна катастрофа, пренебрегване и дори лошо отношение, винаги ме е изпълвало с удивление. Понякога в музеите, гледайки скромно парче керамика от древна Персия или Помпей, или фино изкована страница от средновековен илюстриран ръкопис, над който безименен монах е работил, или примитивен инструмент с резбована дръжка, се трогвам до сълзи. Непознатият живот на твореца е мимолетен в своята краткост, но работата на ръцете и сърцето му остава.