Истинската жена няма да бъде представител на друга, нито ще позволи на друга да бъде такава за нея. Тя ще бъде себе си – ще върши своя собствена индивидуална работа - ще стои или ще падне от собствената си индивидуална мъдрост и сила... Старата идея, че мъжът е създаден за себе си, а жената за него, че той е дъбът, тя е лозата, той главата, тя сърцето, той великият пазител на принципа на мъдростта, тя на любовта, ще бъдат почтително оставени настрана с други отдавна експлодирали философии на невежото минало. Сюзън имаше видение: жените ще станат действащи субекти в собствената си съдба. Това се превърна в нейния най-ревностно поддържан личен и политически манифест. Това не беше просто визия за това, което може да бъде в бъдещето, но нейният план за това кои ще бъдат тя и сестрите й в борбата в настоящето. И всъщност това беше самият план за това коя ще стане тя. (Стивън Коуп)

Истинската жена няма да бъде представител на друга, нито ще позволи на друга да бъде такава за нея. Тя ще бъде себе си – ще върши своя собствена индивидуална работа - ще стои или ще падне от собствената си индивидуална мъдрост и сила... Старата идея, че мъжът е създаден за себе си, а жената за него, че той е дъбът, тя е лозата, той главата, тя сърцето, той великият пазител на принципа на мъдростта, тя на любовта, ще бъдат почтително оставени настрана с други отдавна експлодирали философии на невежото минало. Сюзън имаше видение: жените ще станат действащи субекти в собствената си съдба. Това се превърна в нейния най-ревностно поддържан личен и политически манифест. Това не беше просто визия за това, което може да бъде в бъдещето, но нейният план за това кои ще бъдат тя и сестрите й в борбата в настоящето. И всъщност това беше самият план за това коя ще стане тя.

Стивън Коуп

Свързани теми

борба бъдеще видение визия глава друг дъб жена идея имам лоза любов манифест минало мъдрост мъж настояще невеж пазител план представител принцип работа сестра сила стана субект съдба сърце философия

Подобни цитати

Когато в 1907 година аз издадох моята книга "Праотечеството на Българите", от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, което се мислеше досега за тех, аз бидох обявен за патриот и, следователно, за човек, който стои извън законите. Всички, които ме критикуваха, критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите са били и храбри и културни, когато според мнението на моите противници било очевидно, че българите са създадени от природата за тор на чужди ниви...Моят шовинизъм, като доказвал, че Тракия и Македония са стари български земи, заплашвал от една страна Русия, която аспирираше за Южна Тракия, като хинтерланд на Дарданелите, а от друга страна - панонските славяни, които аспирираха за Солун. Становището на панонските слависти се поддържаше и от българските учени. Вижте цитата
Ганчо Ценов
Депресията е съблазнителна: тя обижда и дразни, плаши те и те привлича, изкушава те с обещанието си за сладка забрава, след това те завладява с почти сексуална сила, извива се покрай защитите ти, разтваря волята ти, нахлува в уморения дух така напълно че става трудно да си спомните, че някога сте живели без него... или да си представите, че може да живеете по този начин отново. С цялото коварство на самия Сатана, депресията ви убеждава, че нейното нашествие е изцяло ваша собствена идея, че сте го искали през цялото време. Замъглява частта от мозъка, която разсъждава, която различава правилното от грешното. Завладява те с топлите си, виновни, омразни удоволствия и, което е най-лошото, става познато. Изведнъж се озоваваш в плен на нещото, което най-много те ужасява. Работата ти се срива, приятелствата ти, бракът ти се свлича, но ти едва забелязваш: да си депресиран означава да си наполовина влюбен в бедствието. Вижте цитата
Стивън Картър
Твоите писма (доколкото не намирам в тях и следа от болезнена чувствителност и фанатични черни мисли) се превърнаха за нас в истинска необходимост. ... Обичайки те повече от всичко на света, с изключение на мама, аз въпреки това не съм сляп и най-малко от всичко бих искал да съм сляп. Отдавам ти дължимото в много отношения, но не мога напълно да изгоня от себе си мисълта, че не си лишен от егоизъм и той у тебе е може би повече, отколкото е необходимо за самосъхранение. Не мога да се избавя от мисълта, че в твоето положение повече бих щадил родителите си и би проявявал повече самопожертвователност към тях. Ако и с нищо да не съм задължен на своите родители, освен с появата си на този свят – въпреки че заради едната справедливост трябва да спомена и за майчината любов – то как само се борех и страдах само и само колкото се може по-дълго да не ги огорча. Вижте цитата
Хайнрих Маркс
Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си – и то в ​​не много далечно бъдеще – условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение. Вижте цитата
Джералд Даръл
На въпроса, защо природата е направила любовта независима от разума ни, М... отговорил: "Защото природата се стреми единствено да запази вида и за да направи това, тя се нуждае от глупостта ни. Да ли в пияно състояние ще отида при някоя прислужница в кабаре или при някоя уличница, или ще покоря самата Клариса след две години ухажване, природата все едно ще е постигнала целта си. Докато разумът би ме предпазил от прислужницата, от уличницата и от Клариса може би. Ако се осланяме само на него, кой би искал да стане баща и да си създаде толкова грижи за в бъдеще? Коя жена би си навлякла едногодишна болест заради неколкоминутна епилептична криза? Като ни лишава от разум, природата по-добре осигурява властта си над нас. Това е причината да не прави разлика между Зеновия и слугинята, която й гледа кокошките, между Марк Аврелий и коняря му. Вижте цитата
Никола дьо Шамфор