Депресията е съблазнителна: тя обижда и дразни, плаши те и те привлича, изкушава те с обещанието си за сладка забрава, след това те завладява с почти сексуална сила, извива се покрай защитите ти, разтваря волята ти, нахлува в уморения дух така напълно че става трудно да си спомните, че някога сте живели без него... или да си представите, че може да живеете по този начин отново. С цялото коварство на самия Сатана, депресията ви убеждава, че нейното нашествие е изцяло ваша собствена идея, че сте го искали през цялото време. Замъглява частта от мозъка, която разсъждава, която различава правилното от грешното. Завладява те с топлите си, виновни, омразни удоволствия и, което е най-лошото, става познато. Изведнъж се озоваваш в плен на нещото, което най-много те ужасява. Работата ти се срива, приятелствата ти, бракът ти се свлича, но ти едва забелязваш: да си депресиран означава да си наполовина влюбен в бедствието.
Стивън КартърСвързани теми
бедствие време депресия защита коварство нещо плен представа работа сатана срив ставаПодобни цитати
С една дума канарата не беше стратегическо място, но като нямаше друг изход, Хаджията каза по-скоро да се качим на тая канара и там да се скрием. То се знае, че и Хаджията не считаше тая канара удобно място за четата, но предпочете нея, отколкото да вървим напред или върнем назад сред бял ден и по този начин да изложим на явна опасност цялата чета. Някои от момчетата даже поискаха да възразят на Хаджията, че канарата ще бъде и гробница на дружината, но Хаджията нетърпеливо каза:
- Тук, тук, качвайте се, друг изход няма, пък и по-малко подозрителна местност от тая канара - също няма. Вървете!
...
Когато се стъмни до толкова, щото в нощната тая тъмнина балканските върхове не можеха да се различават, а се сливаха в едно, Хаджията заповяда да се приготвим и слезем от канарата.
- Само тихо и без шум - прибави войводата и тръгна напред.
Ранените подкрепвахме и подпомагахме в слизането, както това направихме и когато се качвахме на тая гостоприемна канара.
Хаджи Димитър
Книгата ми – това са моите изложби през годините. "Лица” са събрани по време на пътуванията ми извън България. Те са от моментите, в които съм искал не просто да докажа, че съм бил пред Айфеловата кула в Париж или на Тауър бридж в Лондон. Хората там имат същите проблеми, които имам аз, ежедневни радости или скърби. Хубаво е да ги носим със себе си. И да ги показваме, когато можем. Така обединих един мой репортаж от Ирак, след това от Ню Йорк и от европейски столици. Вторият цикъл е "Съдби”, в него е животът на децата, лишени от родителска подкрепа, и възрастните хора, които са сами. Последният цикъл е "Нрави”, това са нравите ни български... В българския бит има още много неща, които ще ги има и при това доста дълго време. Но вярвам, че тези нрави постепенно ще започнат да отмират. Пример са селските събори – важно събитие за местната общност с традиционна програма, веселба, кебапчета и бира. Но пък в България започнаха да изчезват селата.
Росен Коларов
Най-важният урок е следният: че в продължение на две поколения Америка е била без политическа визия за своята съдба. Не консервативна; не либерална. Има само две уморени индивидуалистични идеологии, които по своята същност са неспособни да различат общото благо и да обединят страната, за да го осигурят при настоящите обстоятелства. Ние сме управлявани от партии, които вече не знаят какво искат в голям смисъл, а само какво не искат в малък смисъл. Републиканците не искат програмите и реформите, които са наследство от Новия курс, Новата граница и Великото общество. Демократите не искат републиканците да ги съкращават. Но какви са крайните цели на партиите, независимо от размера и формата на правителството? Какво търсят по същество? Какъв образ на бъдещето управлява техните действия? Изглежда вече не знаят. Така че едва ли може да се очаква от публиката. Озоваваме се в Америка след визия.
Марк Лила
Хората често казват един на друг: аз те обичам. Но когато целувчиците свършат, любовта също свършва. Защото любовта иска жертва, а тази жертва се принася трудно, жал ни е за самите нас, не ни се иска за любимия нещо да направим, да пострадаме, да потърпим, да се смирим, да простим най-дребното. И се получава следното: само как се обичаха, а след десет минути се карат.
Значи любов няма, защото любовта обезателно изисква страдания за любимия: ето заради любимия, заради своята любов аз ще помълча, заради любимия ще потърпя...
Истинска е само тази любов, която не бяга от кръст, не се бои от страдания, готова е за рани и за смърт заради любимия, която във време на изкушения не отпада, а обратно – още повече се възпламенява, още повече се радва поради това, че може да се прояви.
Защото любовта може да се прояви само в изпитания, само в изкушения. Затова и те се допускат от Бога – за да прояви човекът своята любов...
Дмитрий Смирнов
Преди да се омъжите е необходимо да изучите не само съпруга, но и неговите роднини и техните взаимоотношения. Попитайте дали той разбира, че съпругата е по-важна от бащата и майката и още повече от братята и сестрите. Ако той разбира това - добре, ако не го разбира - обяснете му и го попитайте дали е съгласен с това. Ако снаряд удари къщата и нещо падне върху съпругата и сестра му - от кой край трябва да се тежеста, за да се освободят жените? По християнски е правилно да се започне от края, където е съпругата. Ако той не разбира това, тогава сключването на брак с такъв мъж е необмислено. Има и друг вариант за това какво да направите: можете да станете толкова ценен човек за съпруга си, че той да седи в краката ви като в краката на своята принцеса, часове наред, не получавайки нищо в замяна и само да ви гледа с радост в очите. Вие трябва да се постараете той да ви заобича толкова много.
Дмитрий Смирнов