Лотосът с дванадесет венчелистчета е друг мощен инструмент за лечение на физически състояния чрез границата на взаимоотношенията. В индуистката традиция символът на сърдечната чакра е два насложени триъгълника, поставени в кръг, и двата заобиколени от лотосови листенца. Единият триъгълник е с дясната страна нагоре; другите точки надолу. Тези различни посоки символизират избор: можем или да се издигнем до чувства на безусловна любов и преданост, или да изпаднем в отчаяние и негативност. Дванадесетте венчелистчета на лотоса представляват висшите добродетели, тези, които могат да ни издигнат: любов, разбиране, мир, хармония, съпричастност, благословия, яснота, единство, състрадание, доброта, чистота и прошка. Кръгът отразява единството и съвършенството.
Синди ДейлСвързани теми
благословия венчелистче взаимоотношение граница десен добродетел доброта друг единство избор инструмент кръг лечение листенце лотос любов мир негативност отчаяние посока преданост прошка разбиране символ страна съвършенство съпричастност състояние състрадание теза точка традиция триъгълник хармония чакра чистота чувство яснотаПодобни цитати
Любовта привлича любовта, която се устремява буйно към Тебе; тя иска да изпълни бездната, която я привлича. Но, уви, тя дори не е капка роса, попаднала всред океана! За да те обичам, както Ти ме обичаш, трябва да ми дадеш Твоята Любов и само така ще намеря покой. О, Исусе мой, струва ми се, че не можеш да изпълниш една душа с повече любов от тази, с която си изпълнил моята, и затова се осмелявам да Те моля да възлюбиш и онези, които си ми дал, както мене самата си възлюбил.
Ако един ден на небето видя, че ги обичаш повече от мене, ще се зарадвам, признавайки още от този свят, че тези души, заслужават повече; но тук, на земята не мога да си представя по-безгранична любов от тази, с която си пожелал да ме надариш без никаква заслуга от моя страна.
Тереза от Лизио
В много части на света призраците не се смятат за творение на местния фолклор, а за факт от живота. В Китай се смята, че мъртвите съществуват съвместно с живите, вярване, което е довело до практиката на поклонение пред предците, докато в Южна Америка починалите се почитат с годишни празници, известни като Ден на мъртвите, което предполага, че материалният свят и духовният свят може да не е толкова различен, колкото ни се иска да вярваме. В източните и азиатските религии се смята, че смъртта не е краят, а просто преход от едно състояние на съществуване към друго. Индуистките Упанишади, например, оприличават всяка човешка душа на буца сол, взета от океана, която в крайна сметка трябва да се върне при източника.
Пол Роланд
Професионалните администратори - особено тези на по-високи нива - изпълняват ключови роли на границата на организацията, между професионалистите вътре и заинтересованите страни - правителства, асоциации на клиенти и т.н. - отвън. От една страна, от администраторите се очаква да защитават автономията на професионалистите, да ги "буферират" от външен натиск. От друга страна, от администраторите се очаква да ухажват тези външни лица да подкрепят организацията, както морално, така и финансово. По този начин външните роли на мениджъра - поддържане на контакти за връзка, действайки като фигурант и говорител в качеството на връзки с обществеността, преговаряйки с външни агенции - се очертават като основни в професионалната администрация.
Хенри Минцбърг
Колко много се заблуждават тези хора, които търсят щастието извън себе си - в чужди страни и пътешествия, богатство и слава, в по-големи притежания и наслади, в удоволствия и суетни вещи, чийто край носи горчивина.
Да се гради щастие извън нашите сърца е като да строим къща в място с постоянни земетресения.
Щастието е в нас самите и блажен е този, който е разбрал това.
Щастието е чистото сърце, защото такова сърце се превръща в Божий престол. Така казва Господ за тези, които имат чисто сърце: "... ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ" (2Кор. 6:16) Какво друго може да не им достига? Нищо, наистина нищо, защото това, което имат в сърцето си, е най-великото благо - Самият Бог!
Нектарий Егински
Идеалната формула за възпитание на деца я изведе Фьодор Михайлович Достоевски в романа си "Братя Карамазови". Той пише, че най-доброто възпитание е споменът, който човек носи от детството си. Моята задача е да направя всичко по силите си, за да дам колкото е възможно повече доброта, любов и истина на децата си, които да се пропият в съзнанието им, както и в много по-голяма степен в подсъзнанието им. Това, за което говоря в кухнята с жена ми, когато в съседната стая детето чете книга или играе, ще остане в паметта му. И може би от това по-късно ще бъдат изградени неговите мисли, чувства, отношението му към всичко, което се случва. Едно вече пораснало дете само няма да разбира откъде е в него това отношение, това поведение.
Игор Гагарин