Беше вдигнала Лидия, пригладила косата й и й казала колко е умна, колко горд ще бъде баща й, когато се прибере. Но се беше почувствала така, сякаш е намерила заключена врата в позната стая: Лидия, все още достатъчно малка, за да я люлее, имаше тайни. Мерилин можеше да я нахрани, да я изкъпе и да навие краката й в пижамни панталони, но вече части от живота й бяха затворени. Тя целуна Лидия по бузата и я придърпа към себе си, опитвайки се да се стопли до малкото тяло на дъщеря си.