Това, от което децата се нуждаят и искат, не е някакъв нов педагогически метод, а светът, който вече съществува. Те искат да играят сред природата, да садят неща, да бъдат с животни, да участват в поддържането на околната среда. Те искат да асимилират културата и знанията, придобити от човечеството в безбройните поколения предшестващи ги, и искат да направят това по жив начин, който не е последователно програмиран. Те искат да се научат да говорят, смятат, четат, пишат, да открият географията и мистериите на Вселената, да научат музика, математически кодове, биология, история, всичко за динозаврите и т.н. И ако си направим труда да представим цялата реалност на нашите деца в условия, които имат смисъл за тях, ще бъдем много изненадани колко бързо те оставят играчките си настрана, когато те ги разсейват от истинската им задача: изучаването на реалния свят, който те просто са се родили, разбират го, стават специалисти в него.
Селин Алварес
Свързани теми
биология
вселена
география
дете
динозавър
животно
задача
знание
играчка
изучаване
имам
история
код
култура
метод
мистерия
музика
начин
нещо
поддържане
поколение
природа
реалност
свят
смисъл
специалист
среда
труд
условие
чета
човечество
Подобни цитати
Защо мнозина не разбират беседите за духовните неща?
Поради затлъстялост на сърцето. Ако сърцето е преизпълнено с пристрастия към земното, то загрубява, както е казано: "угои се, задебеля и затлъстя". В този вид то тегли надолу като котва и приковава о земята душата с нейния ум. Така, въртейки се в кръга на низкото, сърцето става неспособно и не може да се издигне към небесното - като птица, натежала от храна. Пребивавайки в земното и греховното, то не вижда възвишеното, и целият му строй му е противен...Небесното е област, съвършено незпозната за него. Умът и сърцето нямат нищо в своите разбирания и опит, които да приложат към тамошното, та да видят небесното поне "смътно като през огледало". Ето защо нито мислят за това, нито искат да слушат другите, които разсъждават, нито пък отварят книгите, които пишат за това. Не поради това ли у мнозина ще видите понякога не едно светско списание, но нито едно духовно такова, нито пък духовна книга, нито дори Евангелието?
Теофан Затворник
Аз съм дете на века, дете на неверието и съмнението от раждането си до днес, че и (зная го) до гроб. Какви страшни мъки ми е струвала и ми струва сега тази жажда да вярвам, която укрепва в душата ми толкова повече, колкото повече намирaм в себе си обратни доводи. И все пак понякога Бог ми провожда мигове, в които съм напълно спокоен; в тези мигове аз обичам и виждам, че и мен ме обичат – та тъкмо в такива мигове аз изградих за себе си такъв символ на вярата, в който всичко е ясно и свято за мен. Символът е много прост и е следният: да вярваш, че няма нищо по прекрасно, по-дълбоко, по-симпатично, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос. И не само няма, казвам си аз с ревнива любов, но и не може да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.
Фьодор Достоевски
Какво трябва да направим за децата си?
Не се грижете само за тялото на децата ви, защото и лисиците правят това за лисичетата. Но се погрижете за Бога в децата ви. Опазеният Бог ще стори всичко останало. И това, което събирате с мъка за децата си, Той ще им събере без мъка, бързо и лесно.
Не изгонвайте Бога от вашите деца, защото ще им изгоните мира, и щастието, и здравето, и добруването.
И цялата земя да оставите на оставените от Бога, ще я оставите на гладни, които ще изпоядат всичко и ще умрат от глад.
Не осигурявайте на децата си парче хляб, а парче душа и съвест. И децата ви ще бъдат осигурени, а вие благословени и в двата свята.
Царски деца са ви поверени. Истина, Царят няма да даде малка награда на тия, които са Му опазили царските синове и не са изтрили името на Родителя от паметта им.
Царят ви гледа през очите на децата ви и чака вашия отговор. Ако отговорът бъде смъртоносен, Царят ще си тръгне от децата ви и вие ще се грижите за трупове.
Николай Велимирович
Те искат да намерят работа, към която са страстни. Предлагането на ползи и стимули са просто компромиси. Образованието на хората е важно, но не е достатъчно - твърде много от най-образованите ни хора работят на четвърт скорост, несигурни за мястото си в света, допринасят твърде малко за производителния двигател на съвременната цивилизация, все още се чувстват като наблюдатели, като убежище не се доближават до това да изпълнят потенциала си. Нашите насоки трябва да бъдат по-добри. Трябва да насърчаваме хората да намерят своето сладко място. Производителността експлодира, когато хората обичат това, което правят. Ние сме на огромен потенциален бум в производителността, който бихме могли да се възползваме, ако имаме всички квадратни колчета в квадратните дупки и кръгли колчета в кръгли дупки. Това не е нещо, което можем да измерим със статистика, но е огромен икономически проблем. Това е страхотен природен ресурс, който игнорираме.
По Бронсън