Събудих се изведнъж, малко след 5:30 сутринта, с онова прекрасно усещане, което трае само част от секундата, когато не знаеш къде се намираш - дори не знаеш на кой континент се намираш! Скочих от футона и отидох до компютъра си, за да отбележа малкото фрагменти от съня, които все още можех да задържа, преди напълно да се стопят в утринната мъгла на ума. Сложността и объркването на приключението ме заредиха с добро настроение: приемам подобни сънища като знак, че мозъкът ми работи добре.