Върху олтара на жестокия идол на по-добрия живот всеки ден се жертват животите на стотици момичета и младежи. И – което е по-лошо – стремежът към по-добър живот постоянно понижава и без това ниските духовни стандарти. По-добрият живот обезцени абсолютно страданието и смъртта. Той ги изтласка до крайна социална маргиналност. На смъртта се гледа с пренебрежение, никой не иска да страда, никой не мисли за смъртта, никой не я разглежда, дори като възможност, и накрая стигаме до точката, в която никой вече не знае как да умре.