Истината беше, че Светлана не знаеше какво е любов. Някаква дълбока част от нея вероятно е вярвала, че не може да бъде обичана. Тя все още търсеше романтизиран, идеализиран заместител на любовта. В това тя не приличаше на много жени, въпреки че може би случаят й беше краен. Тя чувстваше, че има нужда от мъж, който да я измисли или да я завърши. Отчаянието й идваше от ужаса да бъде сама, но кой от мъжете, към които тя беше привлечена, щеше да се обвърже с дъщерята на Сталин и да поеме този мрак?