Плътта е това, което ни хваща в капан, защото никой никога не е избирал тялото си, в което да живее, нали? Плътта е тази, която ни разболява, която ни старее и в крайна сметка ни убива. Но в същото време това е онази великолепна плът, която ни позволява да надраскаме небето чрез чувственост, чрез страст. Парадоксално, плътта, която ни убива, също ще ни накара да се почувстваме вечни за кратък момент, защото това сме ние в страстта, вечни - изоставяме себе си, отдаваме се на другия, толкова много, че когато обичаме страстно, смъртта не съществува.