Тя вярваше в чудото. Или го беше направила, докато достигна възраст, когато изведнъж осъзна, че животът, който живее, всъщност е нейният живот. Глината на нейното същество, толкова дълго безкрайно пластично, беше оформена, втвърдена в нещо, което сега изглеждаше осезаем, непроменен обект, черупка, която тя обитаваше.