Докато стоях, поех последна глътка въздух с аромат на пролет, заслушах се в птичата песен и тогава видях представител на дивата природа, която природозащитниците не бяха планирали да съживят на това място. Перверзник в бяла риза и полиестерни панталони. Стандартен перверзник тип скрий се в храстите и го удари. Дебел и оплешивяващ, беше толкова привлекателно, колкото да гледаш как гигантски маршмелоу се захваща с него.
Роб ТърманСвързани теми
аромат въздух глътка място панталон перверзник песен поема представител природа природозащитник пролет риза тип удар храстПодобни цитати
Самоовладяването се постига, когато въображението е насочено и обучено да се съобразява с нашите желания - тъй като въпреки че в известен смисъл въображението е склонно в подсъзнанието, то все пак господства над последното и следователно, ако знаем как да ръководим това, нашето подсъзнателно аз ще поеме отговорността за нашето материално същество и ще върши работата си точно както желаем; или, с други думи, точно в съответствие с нашите съзнателни внушения.
Емил Куе
Блата, които са застояли и нямат изтичане нито от реки, нито от канавки, като Помптинските блата, просто се гният, докато стоят, отделяйки тежки, нездравословни изпарения. Пример за град, построен на такова място, беше Старата Салпия в Пулия ... Година след година имаше болести, докато накрая страдащите жители дойдоха с публична петиция до Марк Хостилий и го накараха да се съгласи да им потърси и намери подходящо място, на което да преместят своя град.
Витрувий
Фригийците избират естествен хълм, прокарват изкоп през средата му, изкопават проходи и разширяват вътрешното пространство толкова широко, колкото позволява мястото. Над него те изграждат пирамидален покрив от трупи, закрепени заедно, и го покриват с тръстика и храсти, натрупвайки много високи могили от пръст над жилищата си. Така тяхната мода в къщите прави зимите им много топли, а летата им много прохладни.
Витрувий
...Селянинът, раснал сред природата, гледа, човекът в града – зяпа, ошашавен от многобройните обекти, привличащи окото. Човекът сред природата живее по нейният висш закон – да оцелее, да се извиси и да се самоусъвършенства; неговият градски братовчед разчита на близките до него, наречени колектив, маса, тълпа или гражданско общество... (Последното го прибавям за нюанс...)
Георги Мишев
Гледам малко бодрост да дам, да кажа: "Бе, я се стегнете. Бе я махнете, това черно, сложете нещо свежичко. Вижте деня, усмихнете се. Така сме по-полезни на хораа около нас." Щото иначе: "Ох, чакай да ти кажа какъв проблем имаам, ох, ох, ох..." и започва едно... и внучето, и дъщерята, и сина... и така, и така, и така... Гледам да не съм съпричастна на това. Защото поставяйки се на друго място, забравяш своето собствено.
Латинка Петрова
