- Поне така пишеше в бележката му, заедно с язвителното напомняне, че чиниите не се мият сами и че гъбичките в банята са на един ден от еволюцията в разумен живот. Сгънах бележката в самолет и я пренесох през стаята. Накрая се озова весело кацнал на върха на древния телевизор. Изглеждаше добре там и го оставих като знак на почит към свободолюбивите гъби навсякъде.
Роб ТърманСвързани теми
баня бележка връх гъба гъбичка ден еволюция живот знак напомняне почит самолет стая телевизор чинияПодобни цитати
Щастлива съм, че не съм интересна за списанията, пишещи за знаменитости. Тях ги интересуват млади актьори, чиито живот изобилства от събития: качили килограми, свалили килограми, забелязан на курорт с някоя, забелязана на басейн с някого. Всеки ден те носят сензации. А за мен пишат скучно: винаги съм във форма и съм омъжена за един и същ човек от вече много години.
Сигорни Уийвър
Насъщния ни хляб дай ни днес! Живейте богоугодно в днешния ден, колкото можете по-красиво, по-добре, по-благословено, по-радостно с Божията помощ. Оставете утрешния ден, той не принадлежи, а принадлежи на Бога, както и вчерашния, той премина и край. Мислете само за днес и говорете така: ако е рекъл Господ и бъдем живи и здрави, ще направим това и онова.
Атанасий Лимасолски
В САЩ съм вече 50 години, но никой никога не ме е питал какъв си, що си, в какво вярваш, в какво не вярваш. Възхищавам се на американците, че са успели да поставят религията вън от политиката. Вярвам в силата на американската демокрация и ако един ден се окажа на нулата и трябва да започна живота си отново, ще мия чинии, но няма да напусна САЩ.
Шефкет Чападжиев
Толкова много писатели живеят целия си живот в стаи. Можете да бъдете твърде цивилизовани в средата, която имате около вас, твърде ориентирана към ангажименти за изказване и литературни фестивали и вечери. Това не ме интересува тези дни. Стигаш до момент, в който вече не ти пука. В този момент можете да започнете да пишете.
Лорънс Озбърн
Мога да те уверя, Микел, че тази всекидневна, откъдето ти пиша, че съм живял с тях, господа, и където продължавам да намирам убежище, вече не е същата. Когато погледът ми е невъзможен за разпознаване и само през нощта той ми се появява в усамотението на стаята ми, както го живях напоследък; в сънищата отново чувствам онези диалози, които идват при мен счупени, преследвайки отминалите дни.
Льоренс Вилялонга