Липсва ми през цялото време. В главата си знам, че си е отишла. Единствената разлика е, че свиквам с болката. Това е като да откриеш голяма дупка в земята. Като начало забравяш, че е там, и продължаваш да падаш. След известно време все още е там, но се научаваш да го заобикаляш.