Понякога тя мислеше за Дейвид като за щраус, който заравя главата си в пясъка и се насилва да вярва, че всичко ще бъде наред. Това беше едно от малкото неща в него, които тя намираше за разочароващи. Не беше толкова оптимизъм, колкото неспособност да се изправиш пред реалността и склонност да търсиш лесния изход. Този път нямаше да се получи. Нямаше лесен изход.
Рейчъл АбътСвързани теми
глава изход неспособност нещо оптимизъм път пясък реалност склонност щраусПодобни цитати
Не. Вярвам в свободната воля. Мисля, че ние вземаме свои собствени решения и извършваме собствените си действия. И нашите действия имат последствия. Светът е такъв, какъвто го правим. Но мисля, че някой път можем да помолим Бог да ни помогне и Той ще го направи. Понякога си мисля, че Той поглежда надолу и казва: "Уау, вижте какво правят тези идиоти сега. Предполагам, че е по-добре да им помогна малко."
Майкъл Грант
За мен книгите винаги са били живи същества. Някои от срещите ми с нови автори промениха малко живота ми. Когато съм бил объркан, търсейки нещо, което не бих могъл да дефинирам за себе си, се появи определена книга, приближи се към мен, както би го сторил приятел. А между корицата му носеха въпросите и отговорите, които търсех.
Лив Улман
Не можеш да имаш дете и да останеш девствена... всеки път, когато Селма се опита да каже истината за този епизод от историята на страната си щеше да бъде посрещната само със съчувствени погледи... и объркани усмивки... не й вярваха... мислеха, че защитава честта на семейството си. Тя с възмущение осъзна, че само победителят може да наложи своята истина.
Кенизе Мурад
Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш себе си и Божието присъствие в теб...
Елиф Шафак
- Защо сме толкова варвари? питам татко. - Защо си мислим, че можем просто да вземем от тази планета, да грабнем същества, каквито ни принадлежат - да изпечем четири и двадесет косове, да убием калмар само за да направим черна паста, да нахраним патица, за да можем да получим малко пастет? Защо не можем да бъдем изобретателни и ако вземем едно същество, да го уважаваме, да го използваме, всичко?
Лора Докрил