Когато спестявам, оставям нещо настрана за бъдещи нужди. Ако усетя Божието ръководство, ще го раздам, за да посрещна по-големи нужди. Когато трупам, не желая да се разделя с това, което съм спестил, за да посрещна нуждите на другите, защото евентуалните ми бъдещи нужди надвишават действителните им настоящи нужди. Не обичам ближния си като себе си.