Религията е вид опиум, който се дава на хората, за да ги приспива със сладки фантазии, като по този начин ги утешава за неправдите, които ги потискат. Не напразно винаги толкова бързо възниква съюз между двете най-важни политически сили - държавата и църквата. И двете сили са заинтересовани да поддържат илюзията, че добрият Бог, ако не на земята, то на небето, ще възнагради онези, които не се възмущаваха от несправедливостта, а спокойно и търпеливо изпълняваха своя дълг. Ето защо честното твърдение, че този бог е просто творение на човешкото въображение, се смята за най-тежкия смъртен грях.
Пол Дирак
Свързани теми
бог
вид
въображение
грях
дълг
държава
земя
илюзия
начин
небе
неправда
несправедливост
опиум
религия
сила
сладка
съюз
творение
твърдение
фантазия
хоро
църква
Подобни цитати
Човекът - краткосрочен заем на живота, неизбежен дълг към смъртта...Днес е подлец, а утре - мъртвец; днес тъне в богатство, а утре - в гроб; днеска е цар, а утре над него - гробар; днес е в пурпур, а утре - в саван; днес е в хазната, а утре - в земята; днес сред ласкатели, утре - сред червеи; днес съществува, утре го няма. Тъкмо се е пъчил и вече го опяват. В щастието си - непоносим, в мъката - неутешим. Сам себе си не разбира, а любопитства за по-високите неща. Не познава настоящето, а фантазира за бъдещето. По природа - смъртен, по собствената си високомерна оценка - вечен.
Йоан Златоуст
...Всеки страх овързва с ужас душата и я смущава; той прави човека бездеен и безпомощен. А страхът от суеверия е най-безпомощният и най-парализиращият от всички страхове. Човек, боящ се от боговете, се бои от всичко: от земята, от морето, от въздуха, небето, тъмнината, светлината, шума, тишината, съня. Сънят дава отдих и успокоение за всички, освен за суеверния. Нещастната му душа бива тревожена от страховити видения и невероятни призраци, така че мъчителните му съновидения прогонват и самия сън. Но и събуждайки се, суеверният не счита своите видения за лъжовни, така че страхът не го оставя нито в съня му и нито наяве.
Плутарх
Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!
Алън Коен