Така се излекувах. Или не. Една вечер я заведох до реката. Отбихме се от магистралата и бавно се качихме нагоре по чакъления път към сърцето на каньона. Стените се затваряха над нас, високото синьо на небето по-дълбоко, дълбоко и тъмно като река е дълбока. Най-високата скала на ръба беше огнена ивица, задържаща последното дълго слънце. Старото дефиле беше съд и се изпълваше със сянка, бавно и с вятър. (Питър Хелър)

Така се излекувах. Или не. Една вечер я заведох до реката. Отбихме се от магистралата и бавно се качихме нагоре по чакъления път към сърцето на каньона. Стените се затваряха над нас, високото синьо на небето по-дълбоко, дълбоко и тъмно като река е дълбока. Най-високата скала на ръба беше огнена ивица, задържаща последното дълго слънце. Старото дефиле беше съд и се изпълваше със сянка, бавно и с вятър.

Питър Хелър

Свързани теми

вечер вятър дефиле ивица каньон магистрала небе път река ръб син скала слънце стена съд сърце сянка

Подобни цитати