Ние живеем тук и сега. Всичко преди и на други места е минало. Предимно забравена. Какво би могло, какво трябва да се направи с цялото време, което ни предстои, открито и неоформено, леко като пера в свободата си и тежко с олово в своята несигурност? Желание ли е? Мечтани и носталгични, да застанем отново в този момент от живота и да можем да поемем в съвсем различна посока от тази, която ни направи такива, каквито сме?