...когато стана дума за смъртта, се уплаших. Не да бъда мъртъв, което не можех да разбера, да бъда нищо, беше невъзможно за схващане и следователно наистина нямаше от какво да се страхувам, но самото умиране, което можех да разбера, в същия миг, когато знаеш, че сега идва това, от което винаги си се страхувал, и изведнъж осъзнаваш, че всеки шанс да бъдеш човекът, който наистина искаше да бъде, е изчезнал завинаги и този, който си бил, е този, който хората около теб ще запомнят.