Ние сме като деца, които строят пясъчен замък. Украсяваме го с красиви черупки, парчета дървесина и парчета цветно стъкло. Замъкът е наш, забранен за други. Готови сме да атакуваме, ако други заплашват да го наранят. Но въпреки цялата ни привързаност, ние знаем, че приливът неизбежно ще дойде и ще помете пясъчния замък. Номерът е да му се насладите напълно, но без да се вкопчвате, и когато му дойде времето, го оставете да се разтвори обратно в морето.