Единствената причина да не отваряме сърцата и умовете си за други хора е, че те предизвикват объркване в нас, с което не се чувстваме достатъчно смели или разумни, за да се справим. До степента, в която гледаме ясно и състрадателно към себе си, ние се чувстваме уверени и безстрашни да гледаме в очите на някой друг.