От сграда точно пред прозорците ми мога да наблюдавам скоростта на изгревите и залезите. Гласовете на децата, които играят, смеят се, викат и плачат на детската площадка, пълзят до осмия етаж, където пиша. Гласовете им звучат толкова невинно от разстояние.