Всеки се ражда като светлина, гол дух, чист копнеж да опознае света. Някои светлини са по-слаби, а други по-ярки; най-светлите имат божествената способност не само да познават света, но и да го създават отново, отново и отново. Светлината блести най-чисто в детството ви, но когато се придвижвате по-далеч в живота, тя започва да избледнява. То не намалява точно, но става по-трудно за достигане: всяка година преживяваш калциране около душата ти като нов пръстен върху ствола на дърво, докато божественото слово едва се чуе под натрупването на земна плът.