Има това прекалено приятелско чувство за общност, изградено от много изолирани хора, и има тази лутеранска смиреност, която пречи на хората да говорят за собствените си чувства и да питат за вашите. Какво прави това в тази модерна епоха, в която всеки прави снимки на храната си и споделят всяка мисъл, която някога са имали в реално време?