Човек не може да бъде щастлив, ако сърцето му се вълнува от безпорядъчни желания; ако благополучието на ближния предизвиква в него завист; користолюбието го кара да иска чуждото, а честолюбието и ненавистта го лишават от душевен покой. От това следва частта за възпитанието, имащо за предмет образоването на сърцето и нареченото от учените нравствено възпитание.