В този ден си мислех, че имам нещо, истина, която ще промени живота ми. Но нищо от това естество не се придобива завинаги. Светът минава през нас като вода и за известно време се поддава на външния си вид. Тогава той се оттегля и ни оставя пред вакуума, който носим в себе си, пред този вид капиталова неспособност на душата, която трябва да се научим да издържаме, да се изправяме и която, парадоксално, е може би най-сигурният ни източник.