Този ден наистина вярвах, че съм схванал нещо и че отсега нататък животът ми ще се промени. Но прозренията не могат да се пазят вечно. Подобно на водата светът се вълнува около вас и за известно време приемате цветовете му. След това се отдръпва и ви оставя лице в лице с празнотата, която носите в себе си, изправяйки се срещу онази централна неадекватност на душата, с която трябва да се научите да търкате рамене и да се борите, и която, парадоксално, може да бъде най-сигурният ни тласък.