Че обичаше да мисли за себе си като за философ. Че подлагаше на съмнение всички неща, дори и най-простите, до степен, че когато някой минаващ покрай него на улицата вдигаше шапката си и казваше "Добър ден", Литвинов често спираше толкова дълго, за да претегли доказателства, че докато се беше спрял на отговор, който човекът е тръгнал по пътя си, оставяйки го да стои сам.