Той говори за човешката самота, за присъщата самота на изтънчения ум, който е способен на разум и поезия, но който се хваща за сламки, когато става дума за разбиране на друг, ум, осъзнаващ невъзможността за абсолютно разбиране. Трудността да имаш ум, който разбира, че винаги ще бъде неразбран.