Хората с аутизъм никога, никога не се чувстват спокойни, където и да се намираме. Поради това ние се лутаме - или бягаме - в търсене на някакво място, където се чувстваме спокойни. Докато сме в това търсене, не ни хрумва да мислим как и къде ще стигнем. Ние сме погълнати от илюзията, че ако не намерим място, на което да принадлежим, ще бъдем съвсем сами на света.