Вие нямате душа, така че не можете да бъдете кръстени. Всички животни са такива. Мисля, че е несправедливо и понякога не го вярвам. В крайна сметка какво би бил раят без птици, кучета или коне? А какво ще кажете за дърветата и цветята? Те също нямат души. Това означава ли, че рая изглежда като циментов паркинг? Предполагам, че това е, което монахините наричат богословски проблем.
Нанси ФармърСвързани теми
душа дърво животно кон куче монахиня паркинг проблем птица рай рая сметка цветеПодобни цитати
В гора, която е оставена на произвола, генетичният състав на всяко отделно дърво, принадлежащ към един и същи вид, е много различен. Това е в контраст с хората, които генетично много си приличат. В еволюционен план може да се каже, че всички сме свързани. За разлика от тях, отделните буки, които растат в насаждение близо до мястото, където живея, са толкова далече генетично, колкото различните видове животни.
Петер Волебен
Ако вярата ти е достатъчно силна, тя ще бъде изцелена. Ако съм го чувал веднъж, чувал съм го хиляди пъти. Проблемът е, че когато някой ви каже това, той не ви моли да вярвате в Божията сила; те ви молят да повярвате в силата на собствената си вяра. И дори не мога да се преструвам, че моята вяра в синапено семе отговаря на обещанията на Бог.
Кристи Уилсън Бийм
Ако се срещнем един друг на улицата, погледнем настрани и погледнем назад, може да изглеждаме по същия начин, да се чувстваме същото, да мислим същото, но субатомните частици, най-малките части от нас, които правят всяка друга част, ще се втурнат, е сменен с невъзможна скорост. Ще бъдем напълно различни хора. Всичко се променя непрекъснато.
Нейтън Файлър
Злото беше необходимо, защото без него свободната воля беше невъзможна и без свободна воля не можеше да има растеж - нито движение напред, нито шанс за нас да станем това, което Бог копнееше да бъдем. Ужасно и всемогъщо като злото понякога изглеждаше в свят като нашия, в по-широката картина любовта беше преобладаващо доминираща и в крайна сметка щеше да бъде триумфална.
Ибън Алегзандър
Но никой никога не е забравял нищо, не наистина, макар че понякога се преструваха, когато им беше удобно. Спомените бяха постоянни. Скърбящите остават тъжни дори с течение на времето, но щастливите никога не могат да бъдат пресъздадени - не и със същата радост. Споменът породи собствена особена скръб. Изглеждаше толкова несправедливо: времето трябваше да превърне и тъгата, и щастието в източник на болка.
Рохинтън Мистри