Точно толкова, които бяха възпитани да мислят за Бог като за брадат стар джентълмен, седнал на облак, решиха, че когато спрат да вярват в такова същество, те следователно са спрели да вярват в Бог, толкова много, които бяха научени да мислят за ада като за буквално подземно място, пълно с червеи и огън... решиха, че когато спрат да вярват в това, значи са спрели да вярват и в ада. Първата група реши, че тъй като не могат да повярват в детски образи на Бог, трябва да са атеисти. Вторите решиха, че тъй като не могат да повярват в детски образи на ада, трябва да са универсалисти.