Всички сме бежанци от детството си. И така се обръщаме, наред с други неща, към историите. Да напишеш история, да четеш история означава да си бежанец от състоянието на бежанците. Писателите и читателите търсят решение на проблема, че времето минава, че тези, които са си отишли, ги няма и тези, които ще отидат, тоест всеки един от нас, ще си отиде. Защото имаше момент, в който всичко беше възможно. И ще настъпи момент, в който нищо не е възможно. Но между тях можем да творим.